Принадлежност

       Почти не помня родната си земя, откъдето ме взеха, когато бях малък. Понякога в главата ми изскачат откъслечни пейзажи, безкрайна шир от червен пясък, високи каменни стълбове, лют студен вятър. Вероятно съм бил част от някоя такава постройка, едно зъбно колело в конструкцията, всяко с мястото и ролята си, част от цялото. Дали оттам са ме взели? Дали без мен е рухнала постройката? Или дали просто бързо, без колебание, са ме заменили, зазидали са друго парче от Бог знае колко години?

       Чудя се отдавна, не знам колко време е минало, откакто съм на тази земя. Знам единствено, че тов ане е моята родна земя. Не съм оттук. Тук всичко е едно такова бяло, бледо, като че лишено от цвят и чувство за пъстрота. Дори по себе си вече виждам следи от това - побелявам, родното ми червено изчезва и изсветлява с времето, като че самият аз заглъхвам бавно заедно с него. Губи се онова, което ме правеше различен, нов, интересен.

       Защо са ме докарали тук? Дори не ме сложиха в някоя нова постройка, поне да съм полезен с нещо. Не, взеха ме и ме захвърлиха, като че изгубили идеята защо са ме искали поначало.

       Но пък - това не означава ли, че сега съм свободен да търся собствения си път? Да намеря онова, от което мога да стана неделима част? Или пък да го създам? Да, би било прекрасно. Но откъде да започна? Че аз съм просто един камък сред Вселена от постройки.